Както и при повечето хора, първите ми асоциации със Севиля са свързани с операта. И тук не става дума само за прословутия бръснар на Росини. Градът се оказва любимо място и на Моцарт, Верди, Бетовен, Бизе, Прокофиев. Нямам идея дали някой от въпросните композитори е посещавал Севиля, но по някаква причина са избрали за либрето истории, случващи се именно тук.

Предполагам е неизбежно, но както и мнозинството, така и аз свързвам Холандия с лалетата, футбола, велосипедите, вятърните мелници и “Филипс”. Тук обаче ще направя едно много важно допълнение – тя е и страната на художниците и при това много се гордее с тях. Още при слизането ми на гарата в Айндховен забелязах табло със светещ надпис. Първоначално не му обърнах внимание, тъй като с холандския все още не сме преминали на “ти”, а и помислих, че е някаква реклама. Но при по-внимателно вглеждане ми се мярна името на Пийт Мондриан и разбрах, че мисъл на един най-противоречивите нидерландски творци посреща и изпраща пътниците на гарата в град, който е значително по-малък от Варна и не съм чула да е кандидатствал за никаква столица на културата.

Не съм страстен любител на филмите, но с българското кино имам някаква особена връзка. Причините вероятно са комплексни – детските спомени, фестивалът “Златна роза”, който ми се падна по разпределение, когато преди повече от 20 години започнах работа като журналист, носталгията по родината. Всичко това ме кара всяка есен да стягам куфарите за Варна, за да не пропусна поредното издание на форума, за който вече споменах.