Преди да отида в Андалусия, единственото депресиращо нещо, с което свързвах тази жежка испанска провинция, бяха пиесите на Федерико Гарсия Лорка и най-вече “Домът на Бернарда Алба”. За Гранада бях чувала, че е огнено място, изцяло подчинено на фламенкото и страстта. Изненадващо обаче при моето пристигане градът сякаш е изгубил цялата си веселост и дъждът не спира да се лее като в митичното Макондо. В разгара сме на пролетта, но планината Сиера Невада е покрита със сняг, въпреки че стартовете от световната купа по ски приключиха преди повече от месец. Ако някога съм се оплакала от тълпи туристи, сега е моментът да застана засрамено в ъгъла и да се покая за лошите си думи.

Когато преди няколко години разбрах за пилотното издание на Международния филмов фестивал в Бургас (BIFF), веднага получи от мен едно голямо “да”. Главната причина беше, че винаги съм симпатизирала на събития, които залагат на определена концепция, а не просто събират някакви творби на килограм. И адмирациите ми не са се оказали напразни – форумът тази година ще се проведе за четвърти пореден път. Седмото изкуство ще акостира на бургаска територия в дните от 19 до 25 юли, като домакини отново ще бъдат открита сцена “Охлюва”, културен център “Морско казино” и комплекс “Аква Калиде”.