Някъде в по-късното ми детство родителите ми ходиха на круиз в Гърция. Не си спомням нито впечатленията им от различните места, нито подаръците, които ми бяха донесли. Сещам се единствено, че навсякъде ги е посрещало дъждовно време, както и репликата на майка ми – “Оттук нататък само някой да ми е казал, че Гърция е слънчева страна”. Подобно изказване мога да направя и аз, само че за една друга, набедена за винаги топла и суха държава – Испания. Преди 10 години по време на екскурзия в Барселона, Валенсия и Палма де Майорка направих бицепси от носене на чадър, а чорапите си трябваше да ги сменям на всеки кръгъл час. Сега за пътуването ми до Андалусия се приготвих подобаващо – мартенси, норвежко яке и неизменния чадър на точки, въпреки че на снимките си приятели, били по тези географски ширини преди мен, се разхождат почти без връхни дрехи по Коледа или демонстрират тен през февруари.

В последните няколко години винаги имам известни резерви към основната българска програма на Международния театрален фестивал “Варненско лято”. И откакто вече няма официален селекционер, който да опакова личните си предпочитания в някаква концепция и да ги украси с подходящо мото, все по-трудно се ориентирам в критериите за подбор. Наясно съм, че задачата на един сериозен форум не е да представя зрителски хитове, но ми се струва, че в афиша трябва да присъстват спектакли, които дори и да не са се превърнали в събития, са били обговаряни по някакъв начин в общественото пространство или са носители на определени тенденции.