Преди време написах цял белгийски разказ, без да спомена нито веднъж бира, шоколад или пържени картофи. И тъкмо се наканих да ви поведа по пътя на брюкселските удоволствия, когато открих, че докато стигнем до кулинарната тема има още доста какво друго да се види. Няма закъде да бързаме, нали така? Пък и човек като хапне и пийне става ленив. Затова разрешавам само едно кафе за разсънване, като по някое време, ако имаме нужда от презареждане с енергия, ще похапнем и гофрета.

„Как сте? Как сте?…/ Как сте, госпожа, в тия трудни времена?/ Госпожа … Как я карате сега?/ Госпожа Емилия полива своите цветя./ Тайничко въздиша и си спомня младостта…“. Това е началото на една от любимите ми български песни и не знам по каква причина, но винаги когато се сетя за Виена, започвам да си я тананикам. В представите ми австрийската столица се явява като една повяхваща аристократична дама, която не може да се помири с остаряването, но в същото време й е трудно да напипа пулса на съвременността. Това, разбира се, не е непременно нещо лошо, защото всички имаме периоди, когато искаме да опитаме нещо класическо.

Имало едно време… Така започват по-голямата част от класическите приказки. Въпросното начало е особено подходящо за мястото, с което искам да ви запозная този път. За разлика от останалите си събратя, Печ не е типичният австро-унгарски град. Тук католическият дух и виенският сецесион са примесени с щипка средиземноморски амбиент, като за това си има и съвсем логично обяснение. С течение на вековете са се натрупали няколко пласта история, които щедро се разкриват пред очите на днешните туристи.

Понеже съвсем неочаквано ми се отвори възможност отново да посетя Лондон, тези дни изгледах впечатляващо количество филми и сериали, където този космополитен град е не просто декор, а един от главните действащи герои. Няма какво да се лъжем – тези продукции не биха били същите, ако се случваха на друга географска ширина. Както и повечето градове, Лондон на кино изглежда далеч по-привлекателен и пъстър, отколкото е в действителност. Но съществуват и местенца, които на живо притежават същия този неповторим чар, който струи от екрана.