По разбираеми причини за хората от моето поколение единственият достъп до комиксите беше чрез списание „Дъга“. Можеха да се купят и броеве на „Пиф и Еркюл“ в руската книжарница, а благодарение на това, че в училище изучавах френски, бях чувала дори за Лъки Люк. Вероятно затова самотният каубой, който пие чай от лайка и притежава гениалния кон Джоли, си остана мой любимец и до днес. И когато по стечение на обстоятелствата се озовах в Белгия – страната, в която наред с фламандската живопис и Рене Магрит, почетно място в света на арта заемат и комиксите, първото място, което посетих, беше музеят, посветен на историите в картинки. Сега е времето да предупредя преди да сте платили 8-те евро за вход, че мястото не е особено подходящо за деца, а е по-скоро за ценители на комикса като изкуство.