Повечето ми приятели знаят, че съм болен фен на Агата Кристи. Прочела съм всичките й романи и сборници с разкази, които са повече от 80. Дори в един момент си представях как остарявам, пишейки криминалета в компанията на няколко заека и аквариум с жаби. Не след дълго осъзнах невъзможността да стана известен автор с книги от типа на „Тайната афера в Доброглед“ или „Убийство в пътническия влак за Каспичан“ и замених мечтата за писателска кариера с нещо по-практично – пътешествията. Винаги съм искала да пътувам по стъпките на Агата Кристи, да попадна в мистериозния свят от забутани английски селца и по-екзотични дестинации като Иран, Ирак и Сирия, или дори да погледна дивите и мрачни Балкани през нейните западноевропейски очи.