Някъде в по-късното ми детство родителите ми ходиха на круиз в Гърция. Не си спомням нито впечатленията им от различните места, нито подаръците, които ми бяха донесли. Сещам се единствено, че навсякъде ги е посрещало дъждовно време, както и репликата на майка ми – “Оттук нататък само някой да ми е казал, че Гърция е слънчева страна”. Подобно изказване мога да направя и аз, само че за една друга, набедена за винаги топла и суха държава – Испания. Преди 10 години по време на екскурзия в Барселона, Валенсия и Палма де Майорка направих бицепси от носене на чадър, а чорапите си трябваше да ги сменям на всеки кръгъл час. Сега за пътуването ми до Андалусия се приготвих подобаващо – мартенси, норвежко яке и неизменния чадър на точки, въпреки че на снимките си приятели, били по тези географски ширини преди мен, се разхождат почти без връхни дрехи по Коледа или демонстрират тен през февруари.

В последните няколко години винаги имам известни резерви към основната българска програма на Международния театрален фестивал “Варненско лято”. И откакто вече няма официален селекционер, който да опакова личните си предпочитания в някаква концепция и да ги украси с подходящо мото, все по-трудно се ориентирам в критериите за подбор. Наясно съм, че задачата на един сериозен форум не е да представя зрителски хитове, но ми се струва, че в афиша трябва да присъстват спектакли, които дори и да не са се превърнали в събития, са били обговаряни по някакъв начин в общественото пространство или са носители на определени тенденции.

“Hit The Road, Lars!” е мотото на петото издание на бутиковия проект “5 и 1/2 скандинавски визии за култура”, който се ще проведе във Варна от 30 март до 4 април. Инициаторът на събитието, посветено на северното кино – Елица Матеева, продължава упорито да търси истински партньори и потенциални меценати, за да балансира добрата програма с външни участници. Тази година в селекцията са намерили място някои от по-ранните и не толкова популярни филми на Ларс фон Триер – “Европа”, “Порейки вълните”, “Скъпа Уенди”, както и шедьоври като “Танцьорка в мрака” и “Антихрист”.

За четвърта поредна година екипът на сдружение АРТЕ УРБАНА организира лятна академия за драматургично писане. Тазгодишното издание е озаглавено “Шангри-Ла” и ще се проведе в Боженци и София от 31 юли до 10 август.

Ако следваме клишетата, кои три неща ви идват наум, щом чуете Финландия – водка, сауна и хеви метъл, разбира се. Не съм от неортодоксалните туристи, които отричат популярните забележителности и винаги гледат да изпъкнат с някаква особено “оригинална” препоръка, като да се врем в страничните улички или да общуваме с местните. Предпочитам да обикалям по музеи, галерии, храмове, кафенета, а за житейските радости и неволи на хората съм заделила часовете, прекарани по маршрута Суботица-Ниш-София и София-Варна.

Не съм човек, който би убил за чанта “Hermes” или обувки “Manolo Blahnik”, и почти винаги ходя с дънки и кецове. Но изпитвам истинско уважение към някои модни дизайнери, които за мен са по-големи артисти от повечето представители на съвременното изкуство – Вивиън Уестууд, Алекзандър Маккуин, Рей Кавакубо, Йоджи Ямамото и др. Един от тях безспорно е и Кристиан Диор, въпреки че неговите творения биха могли да минат повече за “класически”.

“Грешници” е дебют за сценариста и режисьор Симеон Комсалов и е пример как може да се заснеме съвсем приличен жанров филм с минимален бюджет и без никаква претенция.

“Филм без време…/Измислих те така…” пее Мария Илиева (която се появява и като актриса) още в началните кадри. Избрах точно този цитат от заглавната песен от саундтрака, защото точно описва усещането ми за разказаната история.

Едва ли има някой, който да не е чувал за шведската фика и датската хюга, след като дори и 70-годишната ми майка вече ги споменава, прочела за тях в скандинавските криминални романи, по които се запали покрай мен. Но докато датският вариант за щастие все още ми убягва – някак не мога да почувствам радост в душата – лежаща на дивана, увита в одеяло с ресни и със запалени наоколо свещи, то шведската концепция веднага ми легна на сърцето.

Фестивалът Sofia MENAR, който вече за единадесети път ни среща с най-добрите заглавия от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, ще се проведе от 15 до 31 януари.
Първата ливанска продукция, номинирана за “Оскар” за чуждоезичен филм, “Оскърбление”, ще сложи началото на поредното издание.

Сигурно никога нямаше да отида в Тампере, ако имах друг шанс да летя от Финландия до Будапеща. Първоначално идеята беше да се пътува от Турку, но в последния момент се оказа, че няма полети в подходящи дни. И така във вечното съперничество между двата града (нещо като Варна и Бургас в местен вариант) надделя Тампере, за което изобщо не съжалих, както се оказа по-късно. Въпреки че Турку ми беше препоръчан от познавачи, след като прочетох, че неговият противник е приютил муминтролите, веднага стана ясно в чия ползва ще се наклонят везните.