Тампере – градът между две езера, който приюти муминтролите

Сигурно никога нямаше да отида в Тампере, ако имах друг шанс да летя от Финландия до Будапеща. Първоначално идеята беше да се пътува от Турку, но в последния момент се оказа, че няма полети в подходящи дни. И така във вечното съперничество между двата града (нещо като Варна и Бургас в местен вариант) надделя Тампере, за което изобщо не съжалих, както се оказа по-късно. Въпреки че Турку ми беше препоръчан от познавачи, след като прочетох, че неговият противник е приютил муминтролите, веднага стана ясно в чия ползва ще се наклонят везните.

Ако потърсите информация в туристическите справочници, първото, което ще разберете за Тампере, е, че е заклещен между две езера. За съжаление нито едно от тях не е Инари, известно на всеки роден любител на кръстословиците, а носят звучните имена – Пюхаярви и Насиярви. Така и не разбрах към кое от двете имаше гледка апартаментът, в който бях отседнала, но това не ми попречи да си направя една здравословна разходка на чист въздух и да наблюдавам хората, упражняващи джогинг или опитващи се да ловят риба. И преди да сте ми се изсмяли на заниманието, познавайки ме добре, бързам да кажа, че беше необходимо, за да покрия поне някои от задължителните за Финландия неща (как се разминах с останалите ще ви осведомя в разказа за Хелзинки).

Дълги години на града се е носела славата на финландския Манчестър – поради развитата индустрия (да не си помисли някой, че е заради музикалната сцена). Нямам представа дали някои от фабриките продължават дейността си в днешно време, но проблем с вдишванията и издишванията няма.

Докато сме все още на заводска вълна, стигаме и до първата забележителност Vapriikki – изоставена индустриална зона, която е превърната в дом на множество музеи – исторически, на медиите, на минералите, пощенски, на куклите. Съобщавам ви ги само информативно, защото ако сте за кратко, има няколко други за задължително посещение. Не предполагах, че някъде извън Русия ще видя музей, посветен на Ленин, но ето, че тук в страна, която няма особено добри спомени от съседите си, той си съществува без да предизвиква обществени полемики. Сградата е бивш профсъюзен дом и там за първи път Ленин се е срещнал със Сталин, като историята на революцията и последвалите я събития е представена съвсем безпристрастно.

Но ако политиката не ви е на сърце и предпочитате модерното изкуство или спорта, няма да останете разочаровани. За арт любителите препоръчавам музея “Сара Хилден”, в който освен обичайните заподозрени – Миро, Пикасо, Вазарели, Клее, има и творби на Франсис Бейкън, Хенри Мур, Zao Wou-Ki и дори на Кристо. Любопитна е и колекцията от фински артисти, както и личната сбирка на Сара Хилден от произведения на нейния съпруг Ерик Енрот. Като виден фен на хокея нямаше как да пропусна и залата на славата, посветена на този спорт. Разбира се, тук е редно да си призная, че аз съм привърженик на заклетия враг на финландските лъвове -Тре кронур от Швеция. Ако ме бяха надушили на входа, едва ли щяха така любезно да ми покажат как да пробвам уменията си със стика и шайбата в симулатора.

Преди да дойде ред на най-важния музей, заради който пожелах да посетя Тампере, нека се отбием в градската катедрала. Независимо, че е от началото на 20 в. и е в стил ар нуво, църквата далеч не отстъпва по мистериозност на готическите си католически посестрими. Това, което я прави по-специална, са фреските на символиста Хюго Симберг, като някои от тях изглеждат прекалено зловещи – например “Градината на смъртта”, където се вижда добре познатата фигура с косата. Сред шедьоврите е “Раненият ангел”, който е избран за картина номер 1 във Финландия през 2006 г.

И най-после дойде ред на къщата на муминтролите. Новото им обиталище, което пресъздава изцяло тяхната родна долина, е отворено през юни 2017 г. Дори и никога да не сте чели изумителните истории на Туве Янсон за белите създания, можете да наваксате пропуснатото преди да се впуснете в чудния им щастливо-меланхоличен свят. На ваше разположение ще бъдат около 2000 рисунки, миниатюри, мини модели на всяка от историите и с помощта на най-модерните технологии пред вас ще оживеят семейството на Мумините, фамилията на Мюмлата, Смръдльо, г-ца Снорк и всички любими герои, които ви гарантират забава часове наред.

Тази история беше замислена като предложение къде да пътувате по Коледа, за да заобиколите клишето Рованиеми. Но тъй като празниците не са по моята част, не се справих добре със задачата. За това за финал ще ви посъветвам да отидете в Тампере през лятото, поне ще можете да се изкачите на кулата в парка Pyynikki и да опитате прословутите понички от кафенето в подножието й, които се правят по тайна семейна рецепта.