Малта – топчето пукна, Европа стресна

Когато тръгнах за Малта не знаех какво да очаквам. Общо взето дестинацията беше избрана на принципа – там, където е топло през пролетта и да не сме я посещавали досега. След преглед на офертите за самолетни билети, възможностите се оказаха две – Малта и Сицилия. Последвалото не особено дълго претегляне на аргументи „за“ и „против“ избра категорично малката островна република. Все пак една година можем да минем и без Италия.

Първото впечатление от Малта е като глътка от коктейл, който не си вкусвал досега. Важното е да пиеш внимателно в началото, за да можеш да усетиш всичките налични съставки. А те в случая са средиземноморски, британски и донякъде арабски влияния. Това съчетание в началото ми дойде твърде екзотично. Особено когато излязохме вечерта да пийнем по нещо. Настанихме се в типичен крайбрежен бар, обграден от палми (местните екземпляри са доста анорексични, но поне не са найлонови), където обаче вместо мохито се пиеше английска бира. И основното занимание беше… гледане на крикет.

Преживях някак този културен шок, както и колите, които карат по британските правила и за малко не ме отнесоха на няколко пъти, докато пресичах (да, била съм в Лондон, но там винаги пише за заблудените туристи – гледай наляво, гледай надясно)… и общо взето май се посближихме с Малта.

Първото затопляне в отношенията ни настана, когато посетихме столицата Валета. Миниатюрното градче, което има едва 7000 души население, ме грабна още от пръв поглед, най-вече с терасите на къщите. Въпросните балкони са затворени, но за разлика от нашите произведения на грозотата, степенувани според липсата на вкус на собствениците, тук всички са в един стил и изглеждат като истински шедьоври на изящното изкуство. Бих могла като една клюкарска версия на Жулиета по цял ден да пия кафето си там, пък Ромео ако иска, и да не идва.

Безспорно най-голямата забележителност на Валета е катедралата на рицарите хоспиталиери „Свети Йоан“. Била съм във всички най-известни храмове в Европа, но такова великолепие не съм срещала досега. Излишно е да ви описвам пищния бароков интериор, но огромно впечатление ми направиха мраморните надгробни плочи на 400 видни представители на Малтийския орден. Те са разположени на пода и надписите и декорациите изглеждат все едно са правени преди няколко дни. В катедралата се съхранява и един от шедьоврите на Караваджо – „Обезглавяването на Йоан Кръстител“. Всъщност самото пребиваване в Малта на известния художник е доста любопитно. Познат с хулиганския си нрав, след като в спор убива човек в Рим, Караваджо се озовава във Валета. Тук отново е въвлечен в конфликт, осъден и вкаран в затвора, откъдето обаче успява да избяга.

Докато се разхождате из уличките и щракате красивите фасади или пък си правите панорамни снимки край лазурното море, не може да не сте забелязали, че освен на църкви, Малта е богата и на топове. Да, за оръдията става въпрос, има ги почти навсякъде и още малко и ти се струва, че песента „Топчето пукна, Европа стресна“ не е писана за нашето Априлско въстание, а за някое местно историческо събитие. Дори има специално шоу, за което хора в парадни военни униформи раздават флаери, но за съжаление не успяхме да се класираме за стрелбата.

Сигурно ви е любопитно и каква е храната в Малта, но на нея няма да се спирам, защото едно от националните им ястия е заекът. А както знаете, по естетически причини не мога да ям месото на това любимо животинче. Засега ще хапнем по една английска закуска и чаша кафе американо (необичайно популярно на острова) и следващия път продължаваме към старата столица Мдина.

29 април 2015 г., “Формално”