Сплит без 101 далматинци

След 4 години пауза отново съм на път към морето. Този път не се дърпах особено, даже донякъде идеята беше моя, защото отдавна исках да видя митичната Далмация. А и получих уверение, че Сплит е достатъчно урбанизиран (все пак е вторият по големина град в Хърватия) и няма да се наложи дори да помириша плаж. Тръгваме рано сутринта като през цялото време вали дъжд. Нямам нищо против него, дори го предпочитам пред дразнещото ярко слънце, но не и в случаите, когато съм във ваканция. Имам чувството, че отивам на почивка в Езерната област в Англия и малко остана да започна да рецитирам стихове на Уърдзуърт и Колридж. Но чудесата се случват не само по Коледа и щом влизаме в Сплит, като с магическа пръчка облаците се оттеглят на заслужен отдих. В следващите дни небето е лазурно синьо, няма капчица дъжд и слънцето грее есенно приятно, без да се натрапва.

Сплит е красив, чист и без нито една счупена плочка град от средиземноморски тип, може би с мащабите на Бургас. Някога, в един идеален свят, вероятно и нашите крайбрежни населени места ще изглеждат по този начин. Главната забележителност е дворецът на император Диоклециан, който е разположен на 38 000 квадратни метра. Това е една от най-впечатляващите римски останки извън Италия, въпреки че първоначалната структура е била променена през Средновековието. Още на пръв поглед се виждат белезите, които всяка една епоха е оставяла в комплекса, без обаче това да стои грозно и еклектично. Непременно посетете катедралата „Свети Домниус“ или както е хърватското название „Свети Дуйе“. Тя е разположена в бившия мавзолей на Диоклециан и датира още от 305 г., като се води за може би най-старата католическа църква в света. Някои елементи от античния интериор са запазени – два реда колони, богато украсени с фризове, а под купола все още може да се види барелеф на императора и неговата съпруга. Ако не се интересувате особено от история, тогава елате късно вечер. На площада винаги звучи музика на живо и докато седите на стълбите, декорирани с възглавници, можете да пиете по чаша бяло вино.

За разлика от другите антични паметници, които са от затворен тип и се посещават само от туристи, тук палатът се е слял със съвременния град и е станал неразделна част от всекидневния живот. Мястото е пълно с магазини, ресторанти, кафенета и диша на пълни обороти. Когато се уморите да се разхождате из тесните каменни улички и да разблъсквате с лакти тълпите туристи, седнете в някое от симпатичните малки ресторантчета. Въпреки че цените не са особено атрактивни, това неудобство се компенсира от изключително вкусната храна. Тук на почит е т. нар. домашна кухня. Менюто се сменя всеки ден, а гозбите се готвят пред очите ти, винаги от пресни продукти. Любимото ми местенце се казва „Вила Спиза“ и трябва да се редите буквално на опашка, за да се снабдите с маса (които са всъщност 3-4 на брой). Тук опитах местния специалитет пълнени пиперки, които в Далмация се сервират с картофено пюре, великолепно ризото с миди и нещо, което на хърватски носеше колоритното название – тиграсте козице, а в крайна сметка се оказаха някакви по-едри скариди.

След като сте хапнали, идва моментът за нещо по-различно, а именно музеят Froggyland. Предварително предупреждавам, че това място не е за всеки вкус и на някои може да се стори зловещо. Но аз, като виден любител на жабите, просто не можех да го пропусна. Мини музеят всъщност е частна колекция от 507 препарирани жаби. Интересното е, че те са подредени в различни житейски ситуации – танцуват, играят карти, спортуват, напиват се в кръчмата, ходят на училище и т.н. Всяка сцена е изпипана до най-ситния детайл. Не знам какво търпение е имал авторът Ференц Мере, но на мен и няколко живота нямаше да ми стигнат, за да ги изработя.

Освен всичко друго Сплит е и място, където имаш възможност да се потопиш в битието на богатите и известните. Достатъчно е да се разходиш по крайбрежната променада „Рива“, където са скупчени луксозни яхти, каквито не съм забелязала и в Монако. За пръв път видях Макларън извън Формула 1 и съвсем непретенциозни барчета с питиета за по 100 евро. Ако искате и вие да се впишете в световния хайлайф, е нужно да пипнете палеца на статуята на Гъргур Нински, който както твърдят местните, изпълнявал всякакви желания, по-добре и от златната рибка. И за финал искам да споделя едно разочарование – не срещнах нито един далматинец. Надявам се да не са попаднали в лапите на Круела де Вил.

4 октомври 2014 г., “Формално”