Едно от нещата, които най-много обичам в големите градове, е метрото. Намирам подземните влакчета за особено привлекателни и удобни, и за мен те са един от най-истинските ърбън символи. Разбира се, не всички метрополитени са приятни за пътуване – някъде са твърде стари и тракащи, другаде не особено чисти и изпълнени с екзотични аромати. Някои си имат специфика – предполагам при всеки предизвиква усмивка репликата – “Mind the gap” в Лондон, особено когато става въпрос за някакви си 1-2 см., защото само пътувалите с БДЖ знаем какво е истинска “дупка”.
About Me
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
