Като човек обичащ театъра, винаги с ентусиазъм подхождам към филми, които разказват за живота зад кулисите, който никога не е толкова бляскав и позитивен, както може би повечето си мислят. В последните години две подобни продукции ми легнаха на сърцето, напълно несравними, но всяка със собствен аромат – гениалният “Бърдмен” и непретенциозният, но топъл – “Докато Ая спеше”. Но бях зажадняла за нова “театрална приказка” и тя се появи под формата на “Далеч от брега”. Филмът на режисьора Костадин Бонев е по мотиви от романа на Евгений Кузманов “Чайки далеч от брега”, но не е негова екранна адаптация.
About Me
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
